Варна 9000
Адрес: Пл. Независимост 1
Билети - каса на Операта - тел. (052) 650 555
Справки и заявки - тел: (052) 650 666
Билети по интернет: office@operavarna.bg
Оперно - филхармонично дружество – Варна


=>> ВАРНЕНСКА ОПЕРА
--------------------------------------------------------------------------------
Варненската опера е регистрирана и официално открита през 1947 г. Главен художествен ръководител е известният български певец Петър Райчев. За кратко време под ръководството на младия диригент Руслан Райчев, хормайстора Димитър Младенов, Асен Манолов и художниците Асен Попов и Владимир Мисин се подготвя първата постановка – операта "Продадена невеста" от Б. Сметана.

Репертоарът в стилово и жанрово отношение е богат и разнообразен. Той обхваща една значителна част от оперното наследство на XVIII и XIX век, както и съвременни заглавия. Редица произведения се срещат за първи път с българския зрител на варненска сцена. Между тях са: "Така правят всички" от В. А. Моцарт – 1960 г., "Кача и дяволът" от А. Дворжак – 1961 г., "Годеж в манастира" от С. Прокофиев – 1962 г., "Алберт Херинг" – 1964 г. и "Просяшка опера" от Б. Бритън - 1982 г., "Норма" от В. Белини – 1972 г., "Златното петле" от Н. Римски-Корсаков – 1973 г., "Ариадна на Наксос" от Р. Щраус – 1975 г., "Брачната полица" – 1977 г. и "Турчинът в Италия" от Дж. Росини – 1988 г., "Едип цар" от И. Стравински – 1995 г., на балетите "Спартак" от А. Хачатурян – 1977 г., "1001 нощ" от Ф. Амиров – 1983 г., и други.

Търсейки възможности за разширяване на зрителската аудитория, Варненската опера се обръща многократно и към оперетни творби – предимно от класиците на жанра: Ж. Офенбах, Й. Щраус, Фр. Лехар, И. Калман. Поставят се също съвременни мюзикли и много детски спектакли.

Варненска опера е активен участник в Международния музикален фестивал “Варненско лято” и в редица други художествени форуми. Варненската опера е гастролирала в Югославия, Чехословакия, Украйна, Италия, Испания, Гърция, Индия, Румъния, Египет, Германия, Швейцария, Австрия и др. Показателни за престижа на Варненския оперен театър са и многобройните гастроли на именити изпълнители като Гена Димитрова, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Мария Корели, Питър Глосоп, Елена Николай, Ава Джун Купър, Зинаида Пали, Николае Херлея, Елена Образцова, Владимир Атлантов, Емил Иванов, Веселина Кацарова, Галина Савова, Иван Консулов и други.

От 1999 г. Варненска опера се обединява с Варненска филхармония и продължава дейността си като държавен културен институт под новото название Оперно-филхармонично дружество – Варна


=>> ФИЛХАРМОНИЧЕН ОРКЕСТЪР
--------------------------------------------------------------------------------
Историята на Варненската филхармония започва от 1913 год., когато е основан любителски симфоничен оркестър.Той участва с голям успех на Първите летни музикални тържества във Варна през 1926 год. под диригенството на Асен Найденов. които по-късно прерастват в Международен музикален фестивал "Варненско лято". През 1946 год. по инициатива на диригент и цигулар проф. Саша Попов се създава Варненският държавен симфоничен оркестър, който през 1968 год. прераства в Държавна филхармония. В първите години като ръководители на състава работят последователно диригентите Руслан Райчев, Васил Стефанов, Йоско Йосифов, Константин Илиев. Особена заслуга за професионалното израстване на оркестъра имат диригентите Емил Главанаков, Иван Маринов и Йордан Дафов.
От началото на 2000 година главен диригент е Станислав Ушев. Оркестърът има богат репертоар, който включва симфонична музика, кантатно-ораториални произведения от различни композитори, както и много българска музика от различните поколения български композитори. Изявите му са свързани и с имената на редица известни инструменталисти - Ифра Нийман, Леонит Коган, Давид Ойстрах, Алексис Вайсенберг, Пабло Казалс, Юри Буков, Руджиеро Ричи, Виктор Третяков, Янош Старкър, Михаил Плетньов, Вера Горностаева, Минчо Минчев, Ваня Миланова, Георги Бадев и много други. По традиция оркестърът участва в тържественото откриване на Международния музикален фестивал "Варненско лято".

Симфоничният оркестър е участвал във всички престижни български фестивали и е гастролирал в Германия, Чехия, Словакия, Полша, Русия, Франция, Австрия, Испания, Италия и др.

Реализирани са множество записи по Българското национално радио и Националната телевизия.


=>> ХОР
--------------------------------------------------------------------------------
Смесеният хор е сформиран със създаването на Варненската опера през 1947 год. Първи хормайстори са били Димитър Младенов и Яким Попилиев. По-късно със състава работят диригентите Петко Мечков, Никола Бочев, Кръстан Мисирков, Елена Пушкова и Любомира Александрова и Сунай Муратов. Освен в оперни произведения, хорът при Оперно-филхармонично дружество - Варна участва в реализацията на оперети, мюзикъли и детски музикални спектакли. В репертоара му са включени и редица произведения от кантатно-ораториалния жанр. Понастоящем диригент на хора е Малина Хубчева.


=>> БАЛЕТНА ТРУПА
--------------------------------------------------------------------------------
Варненският балет е основан със създаването на Варненска опера. Първият балетмайстор е Асен Манолов. През годините с балета работят балетмайсторите Живко Бисеров, Пенка Стойчева, Анастас Петров и др. Важен принос за израстването на варненския балет имат Галина и Стефан Йорданови, реализирали редица постановки в периода 1960 - 1985 г. - "Раймонда" от А. Глазунов, "Ромео и Жулиета" от С. Прокофиев, "Лешникотрошачката" от Чайковски, "Спартак" и "Чиполино" от Хачатурян, "Жизел", "Корсар" от А. Адам, др.

С балета от Варненската опера са работили и най-известните български балетни артисти и хореографи като Асен Гаврилов, Калина Богоева, Маргарита Арнаудова, Желка Табакова, Боряна Сечанова и др., както и балетмайстори от чужбина. Освен регулярните си участия в оперни, оперетни спектакли и спектакли за деца, балетната трупа осъществявава и самостоятелни балетни постановки.

Балетът на Варненската опера е имал самостоятелни изяви в Гърция, Индия, Египет, Германия, Австрия, Швейцария, Румъния.