Академичен танцов театър към Варненски Свободен Университет "Черноризец Храбър" се стреми към:

- Популяризиране на най-добрите постижения на българската национална хореография в областта на българските сценични фолклорни танци и модерните танцови жанрове;
- Да осъществява връзка с учебния процес и професионалната сценична практика на студентите от специалност „Хореография”;
- С творческата си продукция да отразява съвременните тенденции в развитието на танцовото изкуство;
- Да стимулира студентското творчество;
- Да участва активно в културния живот на гр.Варна и в страната, както и да представя своето изкуство зад граница.
- Различни видове програми - самостоятелни, фолклорни или вариететни, както и смесени от двата жанра;

Фестивален и конгресен център - Варна е един от символите на града, културно средище и притегателен център на културни и светски събития.

Разположен на най-атрактивното място в самия център на града, непосредствено пред главния вход на Морската градина и на 100 м. от плажа. Под един покрив ФКЦ предлага 1000 кв. м. изложбена площ, 12 многофункционални зали с капацитет от 50 до 1000 души, оборудвани с най-модерна техника, а хранителният му комплекс има възможност да обслужва мероприятия до 500 души.

ФКЦ развива художествено-творческа и международна дейност, конгресна и конферентна дейност, кетъринг и съпътстващи услуги.

Дейности:

- Международна и художествено-творческа дейност
ФКЦ е предпочитано място за представяне на: театрални постановки, концерти, чествания, фестивали, изложби, филмови прожекции, срещи на българският елит.

ФКЦ е съорганизатор на Фестивалът на българския игрален филм „Златната роза”, Фестивалът на европейските филмови копродукци, Международният музикален фестивал „Варненско лято”, Варненският театрален фестивал, Международният майски хоров конкурс, Международният балетен конкурс - Варна, варненското издание на Европейския музикален фестивал на радио „FM classic”, Национални културни празници „Албена”, Коледният и Майският салон на изкуствата на СБП – Варна, Международният детски фестивал на изкуствата „Съзвездие море – слънце, младост, красота” и др.
През 1993 година Фестивален и конгресен център стана инициатор и организатор на Международния филмов фестивал „Любовта е лудост”.

- Зала 1
- Зала "Европа"
- Кафе-театър
- Малки кино зали
- Главно фоайе

- Конгресна и конферентна дейност
ФКЦ провеждане на разнообразни семинари, конференци, обучения, презентации, пресконференции.
- Пресцентър
- Конферентни зали

- Кетъринг
Фестивален и конгресен център предлага кетъринг услуги – храни и напитки, подкрепящи провеждането на мероприятия на териорията на центъра.
- Ресторант "Кристал"
- Бар "Рубин"
- Главно фоайе
- Външна тераса

- На територията на ФКЦ се намират и:
- Три външни заведения
- Търговски комплекс
- Детски кът
- Кафене зала
- Малка балетна зала
- Интернет зала

* ФК, ФКЦ, Фестивален комплекс, конгресен център, гр. Варна

Българан - кино и театър.
- Нови филми - премиери
- театрални постановки.
- за деца

Продуциране и разпространение на театрални спектакли.

>>> Официален уебсайт на Театър Българан, гр. Варна http://www.bulgaran.bg <<<

-- Кино Театър Българан, гр. Варна. Управители: Александър Арамов, Влади Янев
-- Кино Театър Българан, гр. Варна. Организация и билети: Антон Георгиев
-- Кино Театър Българан, гр. Варна. Технически мениджър: Красимир Янев
-- Кино Театър Българан, гр. Варна. Технически екип: Иван Красимиров и Ивелин Колев

Кино Театър Българан разполага със звукозаписно и музикално студио. Музикално артистично студио Палас работи съвместно с театър Българан. Техническа реализация на концертни, театрални и шоу програми. Аудио и видео продукция, мултимедия. Техническо обзавеждане на кинозали и сервиз.

* Кина, киносалони, театри, сцени, гр. Варна.

Държавен куклен театър - гр. Варна

Варна 9000
ул. Драгоман 4
тел. (052) 607 844

"В началото на всяко Начало винаги си дават среща вярата, ентусиазмът и любовта… "

Те довеждат във Варна преди петдесет години Георги Сараванов - самоук режисьор и художник, и актрисата Йорданка Ковачева с амбицията да правят куклен театър. Те бдят като орисници над премиерата на първото им представление – “Патенцето” от Нина Гернет. Но едва ли някой през паметния август на 1952 г. е можел да предположи, че това невръстно Патенце, влязло по-късно в емблемата на Държавен куклен театър - Варна, ще се превърне в прекрасна невиждана птица, която ще прелита над целия свят, но винаги ще се завръща в гнездото си на морския бряг…

За повече от пет десетилетия театърът е записал в своята история стотици спектакли, хиляди представления пред милиони зрители - във Варна, в страната, по цял свят. Но не по-малко важен е стремежът към непрекъснато самоусъвършенстване, към изграждане и опазване на собствения неповторим облик, дързостта и откривателството на нови художествени пътища.

Варненски куклен театър има значителен принос в развитието и популяризирането на българската куклена драматургия с десетките пиеси от български автори, реализирани за първи път на неговата сцена…

Високата летва, поддържана през годините от творческите усилия на най-добрите български режисьори, художници, композитори - сред тях са проф. Николина Георгиева, проф. Атанас Илков, Злати Златев, Яна Цанкова, Лиляна Дочева, Кирякос Аргиропулос, Теди Москов, Славчо Маленов, Петър Пашов, Съни Сънински, Бисерка Колевска, Леонард Капон, доайенът на куклените сценографи арх. Иван Цонев, Любомир Цакев, Николай Изварин, доц. Майя Петрова, Свила Величкова, Силва Бъчварова, Васил Рокоманов, Петя Стойкова и толкова още ярки и всеотдайни творци… Своеобразният почерк на гостуващите постановъчни екипи като Виктор Сударушкин и Владимир Ховральов от Русия, Кшищоф Рау и Веслав Юрковски от Полша, Мирослав Вилдман, Маркета Шартова и Павел Калфус от Чехия, Живомир Йокович от Сърбия…

Майсторството да се изгради, обновява и мотивира един невероятен актьорски състав - с изключителния принос на плеяда актьори като Борис Желев и Петя Мандаджийска, Димитър Жеков и Недка Пинтева, Вяра Попова и Тодор Димитров, Цветана Нешкова, Нелла Хаджиева, Кръстьо Лафазанов, Венелин Кьосев, Йоланта Райкова, Вера Стойкова, Сашо Александров, Живко Жеков, Диана Цолевска - та до днешните млади таланти, които утвърждават новото лице на Варненския куклен театър...

Създаването и поддържането на авторитетния Международен куклен фестивал “Златният делфин”, очаквано средище на най-интересното и най-доброто в куклено-театралното изкуство…

Отстояването на българската култура на множество световни фестивали, културни форуми и турнета в почти всички европейски страни, САЩ, Куба, Канада, Русия, Индия, Иран, Япония, Алжир и други… Наградите за изкуство “Варна”, множеството национални и международни отличия, златните медали и Голямата награда на МКФ “Златният делфин”…

Музей на куклите - Единствен по рода си на Балканите и един от малкото в Европа, варненският Музей на куклите е открит през 1985 година. Експозицията представя близо 130 театрални кукли, както и елементи от декори. Първи Ви посрещат уникалните кукли на основателя на театъра Георги Сараванов. След тях във вълнуващото шествие се включват по-младите им “колеги” от 18 емблематични спектакли на театъра, играни от 1952 до 2000 година. В три витрини са подредени техните медали и отличия. Така експозицията свързва в едно творческите усилия на автори, режисьори, актьори, художници, конструктори. Проследени са различни техники, стилове, тенденции в развитието на този своеобразен жанр на приложното изкуство, авторския почерк на водещи български сценографи като арх. Иван Цонев, Майя Петрова, Любомир Цакев, Майя Кузова, Анна Пулиева, Ангел Неделчев, Коста Ортодоксов, Петя Стойкова и други.

>>> http://www.vnpuppet.com <<<

Театърът е основан през 1921 г. Разполага със собствена трупа от 20 актьори и сграда с две зали: голяма зала с 560 места и "Сцена-филиал" с 450 места. Жанрово театърът е широкоспектърен - поставя от класическа драма до съвременна драматургия. Годишно поставя различни постановки и има около 200 представления годишно. Всеки творчески сезон ДТ “Стоян Бъчваров” поддържа в афиша си по 14 заглавия, 6 от които премиерни, като всеки месец посреща в своите салони по 3 500 зрители.

В продължение на осем десетилетия Драматичен театър “Стоян Бъчваров” води успешен диалог със своята публика, търси нови форми на театралния език при реализирането на пиеси както от световната и българската класика, така и от съвременната драматургия.

Варненският театър е обърнат с лице към всички възрастови групи, но преимущество имат спектаклите адресирани към младата публика. През последните няколко години млади български режисьори и сценографи срещат разбиране и възможност за реализиране на неконвенционалните си творчески проекти на Варненска сцена. Варненският театър е домакин на Международния театрален фестивал “Варненско лято”, който се провежда всяка година между 1 и 11 юни.

История:

Драматичен театър ”Стоян Бъчваров” е културния т символ на град Варна. С ъздаден е през 1921г. с решение на Варненския общински с ъвет като Общински професионален театър. Той има една от най- красивите театрални сгради в страната, проектирана от арх. Никола Лазаров и око нчателно завършена през 1932г., благодарение доброволната помощ на варненската общественост , която набира средствата чрез фондови марки.

Сградата на Варненския театър е построена по проект на арх. Никола Лазаров, участвал и в построяването на Софийския народен театър. На 26 март 1912 е положен основния камък. Кметът Иван Церов произнася “дълбоко прочувствена реч”, с която очертава високото културно значение на театъра и насъщната необходимост от градски театър във Варна.
в. “Свободен глас”
31 март 1912 г.

“Общинското управление в града ни ангажира известния столичен даровит български артист Стоян Бъчваров да устрои общинска трупа, поддържана и субсидирана изключително от общината. Това е похвално дело. Град като Варна с 50 хиляди население, с такава голяма интелигенция, истинска и просветена, се нуждае от един сериозен, добре устроен, осигурен театър. А такъв може да съществува само, ако е поддържан от едно учреждение, което има свой бюджет. Тъкмо такава е общината…”
Добрин Василев , в. “Варненска поща”, 1 март 1921 г.

Строежът започва. В благородното дело участва целия град...След ентусиазираното начало и няколко години затишие през 1927 г. строителните работи са възстановени. Фондовите марки за доизграждане на театъра се прибавят към всеки хляб, всеки билет за кино, за градско увеселение, за баня, за плаж. За по-малко от месец се събират 1 милион лева. И управителното тяло на Народната театрална кооперация отпуска заем от 2 милиона лева.

При довършването на строежа се правят известни промени: сцената е разширена от двете страни и в дълбочина от арх. Дабко Дабков. Строежът е завършен от градския архитект Желязко Богданов.
Любомир Владков, „Театрална Варна”, 1995 г.

“НАЙ- ПОСЛЕ! СЛАВА БОГУ! След дълги двадесетгодишни превратности сградата на Варненския общински театър се довърши и на 5 юни 1932 година тържествено се откри…- пише в спомените си Иван Церов, един от главните виновници за построяването й.- Театърът бе тържествено украсен с разкошни народни знамена и зеленина, а залата бляскаво осветена. Отслужи се водосвет от митрополит Симеон при участието на епископ Андрей и 6 свещеници. Произнесоха се речи от началника на културното отделение при Министерството на народното просвещение Сава Чукалов, от варненския кмет Асен Брусев, който откри театъра и от пишещия тези редове, чийто съкровен и непрекъснат копнеж се осъществяваше в този величав час, та радостта му беше необикновена.” …Остарелият вече Иван Церов не можал да се въздържи и в речта си на тържеството отправя гневни упреци към онези управници на града, които са спъвали изграждането на театъра.
Любомир Владков, „Театрална Варна”, 1995 г.

“…На всички варненски граждани, които цели 12 години мълчаливо и безропотно си вписаха левчетата за доизграждането на Варненския градски театър и с това изпълниха достойно своя граждански дълг в полза на сегашното и бъдещото поколение, като му съгради истински храм-училище на народа в град Варна…”
в. “Варненска поща”, 5 юни 1932 г.

Репертоар:

ЧЛЕН 223, от СТ. Л. КОСТОВ, режисьор АЛЕКСАНДЪР ИЛИНДЕНОВ, художник АНТОНИЯ ПОПОВА

ТАРТЮФ, по ЖАН-БАТИСТ МОЛИЕР, Превод от френски АСЕН РАЗЦВЕТНИКОВ и СТОЯН БАКЪРДЖИЕВ, Сценичен вариант и режисура СТОЯН РАДЕВ – Ге. К.
Художник АНТОНИЯ ПОПОВА
Музикално оформление СТОЯН РАДЕВ - Ге. К.

СТРАННАТА ДВОЙКА от НИЙЛ САЙМЪН
режисьор АНДРЕЙ АВРАМОВ
сценограф ТОДОР ИГНАТОВ
костюмограф ЛОРА МАРИНОВА
хореограф АНИТА ЦВЕТКОВА

СЛУЖБОГОНЦИ от ИВАН ВАЗОВ
Режисура, сценография и музикално оформление
ПЛАМЕН ПАНЕВ
Хореография НИНА КОЗИНА

РОМЕО И ЖУЛИЕТА от УИЛЯМ ШЕКСПИР
Режисьор ДЕСИСЛАВА БОЕВА
Сценография и костюми ИЛИАН ПЕТРОВ
Композитори ВАСИЛ БАХЧЕВАНОВ, ДЕЛЯН АПОСТОЛОВ
Хореография ВЛАДИСЛАВА БОЕВА
Сценична редакция ЖЕНИ БОЖИНОВА

ПУХЕНИЯТ от МАРТИН МАКДОНА
Режисор ЯВОР ГЪРДЕВ /t.a g./
Дизайн НИКОЛА ТОРОМАНОВ /t.a g./
Музика КАЛИН НИКОЛОВ

КРУМ от ХАНОХ ЛЕВИН
Постановка ЯВОР ГЪРДЕВ /t.a g./
Сценография НИКОЛА ТОРОМАНОВ /t.a g./
Авторска музика КАЛИН НИКОЛОВ

КАКЪВ ПРЕКРАСЕН СВЯТ
автор на текста ЛЮДМИЛ СТАНЕВ
режисьор ДАФИНКА ДАНАИЛОВА
музикален педагог ДАНКО ЙОРДАНОВ
хореография НИНА КОЗИНА
видеокартина ДОБРИ ДОБРЕВ и ПЕТЪР ЖЕЛЕВ
костюми САВКА КАЗАЛАРСКА
графичен дизайн ДИМИТЪР ТРАЙЧЕВ
фотограф СИМЕОН ЛЮТАКОВ

ЖОРЖ ДАНДЕН от МОЛИЕР
Режисьор СОФИЯ РИСТЕВСКА (Македония)
Художник АНТОНИЯ ПОПОВА
Музика ЕМИЛИЯН ГАЦОВ

ДОМЪТ НА БЕРНАРДА АЛБА
от ФЕДЕРИКО ГАРСИЯ ЛОРКА
режисьор СТОЯН РАДЕВ Ге.К.
сценография и костюми СТОЯН РАДЕВ

ГОЛЕМАНОВ от СT. Л. КOСТОВ
режисьор АЛЕКСАНДЪР ИЛИНДЕНОВ
сценография и костюми КИНА ПЕТРОВА
хореография МАРТИН и АСЯ

ВРЕМЕ ДА ОБИЧАШ, ВРЕМЕ ДА УМРЕШ
от Фриц Катер
превод и режисура ГЕРГАНА ДИМИТРОВА
художник РОЗИНА МАКАВЕЕВА
музика ЕМИЛИЯН ГАЦОВ-ЕЛБИ и БРАНИМИР СТОЙКОВ-BUNNY

БЪЛГАРСКИ РАБОТИ
авторски спектакъл на ПЛАМЕН МАРКОВ
художник МИРА КАЛАНОВА
музика АЛЕКСАНДЪР КАЛИНОВ и ЙОРДАН БОРИСОВ

БОРЯНА от ЙОРДАН ЙОВКОВ
Режисьор ДЕСИСЛАВА БОЕВА
Сценография ИЛИАН ПЕТРОВ
Костюми ВИКТОР ГЕОРГИЕВ
Музика ДЕЛЯН АПОСТОЛОВ


ЗА КОНТАКТИ:

-- БИЛЕТНА КАСА осн. --- 052/ 613 002
-- БИЛЕТНА КАСА фил. --- 052/ 612 998
-- Факс: 052/ 615 303


-- ДИРЕКТОР 052/ 614 600
-- ЗАМ. ДИРЕКТОР 052/ 600 779

-- ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА 052/ 615 301
-- ОРГАНИЗАТОРИ ПОСЕЩЕНИЯ 052/ 615 300

-- ГЛ. СЧЕТОВОДИТЕЛ 052/ 615 200
-- ЛИЧЕН СЪСТАВ 052/ 614 610

* Уебсайт: www.dramavarna.com