Вход
Регистрация
България : Заключителна пресконференция на мисията на МВФ
Публикувана от Редактор на 26/1/2006 20:00:00 (3219 прочита) News by the same author
България

>> Зорница Арсениева: Добър ден. Днес приключва мисията на Международния валутен фонд по втория преглед на предпазното споразумение. Ще чуете как са протекли прегледите и някои конкретни мерки, които са възприети. Ще имате възможност да зададете своите въпроси. В пресконференцията ще участват министърът на финансите г-н Пламен Орешарски, гуверньорът на БНБ г-н Иван Искров, ръководителят на мисията на МВФ за България г-н Ханс Фликеншийлд. Ще имате възможност да се запознаете официално с г-н Робърт Хагеман, който ще бъде представен официално малко по-късно от г-н Фликеншилд. Давам думата на финансовия министър господин Орешарски.




>> Пламен Орешарски, министър на финансите: Добър ден, мога да съобщя, че вторият преглед на споразумението приключи успешно. Този преглед беше много дълъг. Проточи се два месеца. При последното посещение на фонда през ноември уточнихме преобладаващата част от мерките в структурната част и се разбрахме без особени различия по политиките, които правителството възнамерява да провежда. Същите политики бяха подкрепени от фонда. Тогава дискутирахме в предвид на изненадващия, както за фонда, така и за местните анализатори неочаквано висок дефицит по текущата сметка. Мисля, че всички вие разбрахте, че тогава той беше в основата на различното мнение по отношение на излишъка, който трябва да преследва правителството като реакция на този дефицит. За съжаление през тези два месеца дефицитът не се подобри, напротив крайните резултати за 2005 г. вероятно ще бъдат по-лоши от най-лошите прогнози през месец ноември.

От тази гледна точка при сегашните разговори от последните няколко дни с Международния валутен фонд се договорихме за един по-гъвкав подход във фискалната цел за 2006 г. В меморандума е записано, че правителството ще преследва излишък от 3%, но е оставена опция за следващия преглед в зависимост от поведението на дефицита по текущата сметка тази фискална цел да се коригира. Можем само да се надяваме, имаме известни благоприятни прогнози, че дефицитът по текущата сметка за настоящата година ще има благоприятен развой, но това са прогнози. Засега все още е рано за категорични изводи. Спомняте си, че за миналата година прогнозите бяха доста по-различни от фактическото състояние. Извън основната фискална цел, дискутирахме и други структурни мерки. С всички тях уточнихме крайни срокове и действия по отношение на тяхното изпълнение. Може би, на края го казвам, но трябваше с това да започна, прегледът отчете и успешното изпълнение на мерките, които до този момент бяха цели, както равнището на излишъка за 2005 г. от 2.33 по предварителни данни, разбира се. Вероятно окончателните ще бъдат около тази цифра, не много съществено отклонени и очаквани в една или друга посока. Това отговаря, дори има леко преизпълнение спрямо договорения излишък през април 2005 г. Равнището на договорения излишък през април е 2.66.

Споразумението или по-скоро успешният преглед на програмата и продължаването на споразумението е изключително важно за цялостното развитие на страната. Разбира се, бих искал да говоря повече за икономическото развитие на страната. От гледна точка на изключително важния период на заключителен стадий в подготовка на страната за присъединяване към Европейския съюз. Ние очакваме мерките, които договорихме с фонда, и политиките, които ще следваме да бъдат безапелационно приети от Европейската комисия и да нямаме въпроси от Европейската комисия по съответните глави, които касаят макроикономическото развитие на страната. Може би това е най-кратко.

Готов съм да отговоря на вашите въпроси, след като представителите на фонда изкажат своята оценка и да дадат своето мнение.

>> Ханс Фликеншийлд, ръководител на мисията на МВФ за България: Дами и господа, искам да започна като ви представя моя приемник, който ще работи с България. Познавам Роберт Хагеман от 15 години. Мисля, че ще сте щастливи, че той ще бъде мой приемник и ще се разбирате добре с него. Той е много опитен икономист. Има много впечатляваща кариера в МВФ. Надявам се, по-добре да го опознаете през следващите години. Ще продължа докато внесем прегледа по споразумението в нашия борд, който е насрочен за 29 март. Вярвам, че е нормално в такива случаи да се постигне официално споразумение на базата, на което ще се подпише и писмото за намерения от българското правителство и БНБ. Обикновено представяме и изявление за пресата, така че там може да видите какви са основните ни заключения за процесите и развитието от миналата година. Нашата оценка на реализацията на политиката през миналата година, както и нашето резюме на икономическата програма и споразумението, каквото се предвижда за 2006 г. Министър Орешарски спомена за основните цифри, които представляват интерес. Няма да ги повтарям. Ще приема вашите въпроси. Благодаря ви.

>> Иван Искров, управител на БНБ: Уважаеми господин министър, уважаеми колеги от Международния валутен фонд, уважаеми дами и господа, както знаете Българската народна банка също е страна по преговорите и споразуменията с Международния валутен фонд. Ние винаги сме изхождали от няколко основни цели, а именно, че страната се нужда от предсказуемост, от предвидимост и излъчване на позитивни сигнали за развитието на нашата страна по пътя към Европейският съюз и Европейския валутен съюз. От тази гледна точка ние също приветстваме положителните заключения, които имаме след последната мисия на фонда. Надяваме се, през март и борда на МВФ също да оцени тези усилия. Когато говорим за проблеми с текущата сметка, с външната зависимост на страната, ние винаги сме подчертавали, че в крайна сметка основна цел на Българската народна банка е добрият надзор върху банковата система. С оглед запазване на финансовата стабилност и успешно развитие на сектора. Разбира се, бихме могли по този начин с нашите мерки да допринесем за подобряване на текущата сметка и тази втора цел.

Искам да кажа, че с Министерството на финансите и останалите колеги имахме изключително тежки разговори с мисията на фонда. Не искам да скрия, те анонсираха своите мерки още в четвъртък при тяхното пристигане. Дойдоха с едни по-готови рецепти приложени в Румъния. Централната банка не беше съгласна с тези изключително тежки ограничения, които биха били наложени. Благодаря на колегите от мисията на МВФ за по-гъвкавата позиция по време на разговорите и постигане на взаимно приемливи мерки. Това, което искам да спомена пред вас на тази среща е, че към момента нашата система се развива изключително добре, с много добри показатели. Кредитният растеж така или иначе независимо от нашите притеснения вече е под определен контрол. Не е и както беше през 2004 г. и особено в началото на 2005 г. Така или иначе се съгласихме с колегите от МВФ да приложим три допълнителни мерки. Една от тях е да препоръчаме на банките, обръщам внимание върху думата “препоръчаме” на банките, а не нормативно да го скрепим. Да бъдат по-внимателни когато оценяват кредита за домакинствата, било потребителски и ипотечен като изискват един достатъчен доход от порядъка на около 100 лева на човек, които трябва да остават, за да може да се покриват ежемесечните разходи на семейството. Това е практика, която е успешна. Вие знаете, че чрез такава рекомендация помолихме банките да сключат споразумение по отношение на годишния лихвен процент. Оказа се, че тази практика работи. Надяваме се и в този случай да постигнем споразумение с банките. т.е. тук не се налагат никакви законови или подзаконови нормативни промени.

Втората мярка, знаете, че първоначално фонда искаше да направим задължително банките да изискват лично участие при ипотечните кредити до 50 на сто от стойността на имота, който ще закупуват. Разбрахме се такава изключително тежка мярка да не налагаме. По-скоро да подобрим някои изисквания на Наредба № 8 за капиталовата адекватност, т.е. да изискваме по-голям капитал чрез увеличаване на рисковото тегло на ипотечните кредити тогава когато участието на клиента на банката е под 50 на сто, което ще наложи изменение на Наредба № 8. Това касае нормативен акт.

Третата мярка, по която имаме пълно разбирателство с колегите от МВФ е, че всяка една мярка се прилага не поради друга, а за да бъде спазвана, има някои вратички в Наредба № 21, които някои от банките са открили и използват, за да могат да отчитат по-малък кредитен растеж. На практика кредитират под формата на покупка на облигации. Предвиждаме по-внимателно да наблюдаваме и да включим при отчитане на кредитния портфейл и растежа на кредитите и облигациите, които са с характер на заместител на кредити. Това са основните мерки, които подчертахме.
Убеден съм, че успешното приключване на тази мисия на фонда, би следвало да бъде още един изключително силен позитивен сигнал даден от страната и от уважавана международна финансова институция към нашите политически и икономически външни партньори. Благодаря ви.

>> Зорница Арсениева: Колеги имате думата за въпроси?

>> Петър Илиев, в. “Банкер”: Г-н Орешарски, можете ли да кажете на какви фактори се дължи големият дефицит по текущата сметка, най-вече на какъв компонент от вноса. Толкова ли е голям вноса на потребителските стоки, защото се твърди, че именно потребителските кредити водят до този висок дефицит по текущата сметка? Искам да задам и един въпрос към представителите на фонда. През следващата година ще влезнат изискванията на БАЗЕЛ 2, където потребителския кредит е с много по-нисък процент на риска, тогава какво ще правим?

>> Пламен Орешарски: Благоприятното в структурата на дефицита на текущата сметка е, че инвестиционните стоки доминират. Това, което ни притеснява е, че потребителските кредити и потребителските стоки... всъщност пряка връзка между потребителските кредити и потребителските стоки няма, но се предполага, че има силна корелация. Притеснява ни тенденцията на разрастване на относителното тегло. Все пак инвестиционните стоки в средносрочен план създават предпоставки за растеж, а потребителските за още по-голямо влошаване на текущата сметка.

>> Ханс Фликеншилд: Що се отнася до въвеждането на правилата на БАЗЕЛ 2, очаквам, че България по принцип ще ги спазва. Фактически модерните практики в България са на нивото на международните стандарти или дори над тях, т.е. до степента, до която правилата на БАЗЕЛ 2 в момента и към този момент нямаме притеснения, но ще се изисква и нещо повече. Тогава, ако има такива изисквания трябва да се спазват. На този етап мога да дам само такъв отговор.

>> Иван Искров: Искам да допълня казаното от г-н Фликеншилд. Изцяло се движим в планираните стъпки, които са по отношение на новия Закон за кредитните институции. С наредбите за неговото прилагане ще въведем и БАЗЕЛ 2. Вие попитахте какво ще правим тогава? Обръщам внимание, че всички мерки, които се отнасят за по-умерения растеж на кредитите и по-стабилния и предсказуем растеж на кредитите на практика са временни мерки. Никой не мисли, че тези мерки ще останат за десетилетие. Все пак едно е да бъдем странично островче макар и присъединяваща се страна, друго е след, като от 1 януари 2007 година ще бъдем членове на Европейския съюз, т.е. ще имаме едни много по-сериозни ориентири и подкрепа на страните от общността по отношение на бъдещите политики.

Искам да кажа, нека успешно да акостираме. Очевидно е, че постепенно ще започнем да отслабваме мерките, да освобождаваме мерките, след като влезнем в Европейския съюз. Имаме предвид тези въпроси.

>> Цветелия Илиева, “Ройтерс”: Г-н Орешарски, при какво равнище на дефицита по текущата сметка би могла да се активира тази опция за 3% излишък?

>> Пламен Орешарски: При 12 на сто като равновесна точка и естествено и по-ниско от 12 на сто.

>> Николай Стоянов, в. “Труд”: Искам да попитам дали споразумението ще бъде продължено до края на 2006 г. или остава за септември?

>> Пламен Орешарски: Това е въпрос, който евентуално ще обсъдим през месец май при следващата мисия, във връзка и с опцията, за която говорихме.

>> Въпрос: Г-н Орешарски, споменахте за излишъка, има ли други структурни мерки освен излишъка, които са залегнали в споразумението?

>> Пламен Орешарски: Разбира се, ще се затрудня да изброя всички, но те са свързани с мерки в ключови сектори на публичната сфера, стартиране на реформи в образованието, продължаване на реформите в здравеопазването. Мерки, свързани с усъвършенстване на пазара на труда. Мерки, свързани с продължаващото преструктуриране на реалния сектор, в т.ч. приватизация на няколко електроцентрали. Това са основните сектори, а конкретните мерки могат отделно да се коментират.

>> Въпрос: Г-н Фликеншийлд, последният път, когато бяхте в България обещахте, че ще направите в МВФ анализ, какво точно предизвиква дефицита, който тревожи и двете страни? Какви изводи направихте в МВФ, каква е причината за тези неблагополучия на България? Това налага ли да се въведе общ налог върху вноса, за който спомена министър Василев миналата неделя като обсъждана мярка? Съотношението между потребителски кредити и брутен вътрешен продукт в България е около 4%, а в развитите страни е около 10%, следва въпросът до каква степен България се числи към тези развити страни? До каква степен се налага да бъде по този начин рестриктирана в кредитната експанзия на банките? Благодаря ви.

>> Ханс Фликеншийлд: По отношение на анализа на дефицита мисля, че говорите за дефицита по външната сметка. Нашите заключения не са много по-различни от това, което и по-рано сме установявали и това се дължи главно на свръхтърсенето във вътрешен план и това имаше допълнително въздействие миналата година във връзка с наводненията в страната, от ценовите шокове в петролния сектор, главно със свръх търсенето във вътрешен план. Обикновено статистиката не ни позволява да разделяме вътрешното търсене на потребителски сектор и на бизнес. Знаете, че спестяванията в частния сектор значително намаляха, докато в същото време инвестициите много се вдигнаха. Дали този колапс при спестяванията сред населението и на бизнеса са съответни данни. Някои от изчисленията ни показват, че кредитите за граждани са вредни, защото засягат вътрешната сметка и кредитната експанзия. Обяснението на този вид статистика води до резултат, който показва, че взимането на кредит от бизнеса води до повишаване на производството, което повишава износа и подпомага платежния баланс и намалява вноса, което индиректно също подпомага платежния баланс.

Относно идеята дали трябва да има импортни такси или данъци, естествено ние обсъдихме този вариант. Това е един доста силен инструмент за намаляване на търсенето и за намаляване търсенето на вносни стоки, които стават много по-скъпи в резултат на това. Ние обаче отхвърлихме идеята, тъй като ще има проблеми във връзка със споразумение със Световната търговска организация, а също така във връзка с членството на страната в Европейския съюз, който е отрицателно към такива мерки.

По третия въпрос потребителските кредити в България са на много по-ниско ниво отколкото при развитите икономики. Това, което ни тревожи в страната ви е, че портфейлът на България се доближава до нивото на БВП в по-развитите страни.

>> Въпрос: Един въпрос към господин Искров. При така договорените мерки до колко ще бъде сведен ръстът на кредитите през тази година, тъй като знаем, че през есента имаше разминаване – дали да бъде 15% или между 16 и 20 на сто?

Бихте ли обяснили по-конкретно за третата мярка, която споменахте, точно кои корпоративни облигации ще се смятат като кредит? Защото всяка една корпоративна емисия е вид кредит за фирмата.

>> Иван Искров: Ние нямаме промяна в процента на нарастване на кредитите по Наредба 21, както сигурно се разбира от изказването. Така че това, което е заложено като 6% на тримесечие, не планираме да го пипаме въобще. И това беше, ако си спомняте, един от големите дискусионни моменти през предишната мисия на фонда през ноември. Разбира се, фондът тогава настояваше за 15%, ние за до 20%, за момента не сме променили своята цел. говорихме с фонд, те считат, че в резултат на обстановката, на мерките, които действат, бихме могли да постигнем един растеж на кредита около 17,5%, но това са по-скоро очакванията. В никакъв случай не трябва да очаквате, че ще променим размерите или “таваните”, както ги наричаме, по Наредба № 21.

По отношение на кои видове облигации – определено няма да се включват в регулацията облигациите, които са издадени от държавата или такива облигации, които очевидно, че не са с източник заобикаляне на кредитните рестрикции, ако разбира се имаме облигации от не финансови дружества, които емитират тези облигации с очевидната цел да избегнат класифицирането на този вид вземане като кредит от банката, тогава трябва да очаквате, че тези облигации ще влязат в регулацията. Така или иначе, има такива случаи на пазара и е редно на време да предупредим банките, че сме забелязали тази вратичка и ще я затворим, за да не се изкушават да влизат в такива практики.

>> Зорница Арсениева: Последен въпрос?

>> Въпрос: Г-н Фликеншийлд, може ли да кажете до каква степен за МВФ външният търговски дълг на България, който нараства, е проблем?

>> Ханс Фликеншийлд: Няма проблем във връзка с обслужването на външния търговски дълг на България на настоящия етап. Общата сума обаче много бързо нараства. Част от това нарастване е свързана с мерки, които са свързани с ограничаването на кредити, довели до взимане на кредити от чужбина. Не виждаме никакъв непосредствен проблем. Тревожа се от бързото нарастване на съотношението на външния дълг, то бе по бързо при отсъствието на намаляване на публичния компонент на дълга при предварителните погашения на дълга от страна на Министерството на финансите.


*Източник: government.bg

Коментарите са собственост на потребителя, който ги е писал. Ние не носим отговорност за тяхното съдържание.


 
Полезно за бизнеса

Бизнеса в категории

Автомобили
Банки, Инвестиции, Финанси, Застраховане
Горива
Други стоки
Електро-домакински уреди
Здраве & Медицина
Имоти & Строителство
Интернет
Компютри & Електроника
Красота & Стил
Култура & Изкуство
Мебели и Обзавеждане
Медии & Реклама
Мода и облекла
Образование & Обучение
Обувки, чанти и аксесоари
Промишленост
Селско стопанство
Спорт
Текстил, платове, прежди
Туризъм & Развлечения
Услуги
Хранителни стоки, вина, алкохол и цигари
Бизнес Календар

<< Април 2020 >>
П В С Ч П С Н
    1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19
20 21 22 23 24 25 26
27 28 29 30